Наскоро Dnevnik.bg отразиха работата ни по проекта “Обединени чрез изкуство”. Благодарим им за вниманието и ви представяме текста тук:
Когато фондация “Арт Офис” създава проекта “Обединени чрез изкуство”, неговата цел е да се направи връзка между различни организации, които използват художествени практика за работа с уязвими или маргинални общности, за да обменят опит помежду си. Неколкомесечното проучване включва инициативи от държави като Великобритания, Швеция, Белгия… Една от задачите на проекта е да бъдат събрани европейски практики, които да могат да се използват в България. Съвсем неочаквано обаче се оказва, че има много повече български организации, които се занимават с подобна дейност, отколкото някой си е представял.
Два месеца след края на проекта на страницата на фондацията може да бъде намерен “Пътеводителят за добри европейски практики, които целят положителна промяна и повишаване на толерантността към различни общности чрез изкуство”, а “Дневник” се среща с директора на “Арт Офис” Калина Вагенщайн, за да разкаже повече за предисторията и развитието на инициативата.
Публиката в малките населени места
Главното занимание на навършилата наскоро 12 години фондация е да подпомага артисти, които са избрали да останат извън системата на държавните институции. Един от основните начини за осъществяването на тази цел, обяснява Калина Вагенщайн, се оказват малките населени места, които имат ограничен достъп до културно съдържание. Така се осигурява по-дълъг живот на независимите продукции, но се разнообразява и културният живот в малките населени места. “От един момент нататък насочихме интереса си най-вече към локации, в които чрез подобни продукции извършваме положителна промяна в самите хора, като им помагаме да развиват вкус към изкуство. Да имат естетически критерии”, казва Калина Вагенщайн.
Така малко по малко в чисто творческото занимание се прокрадва все повече и повече социален елемент, а зрители се превръщат и в участници. “Започнахме много повече да обръщаме внимание на включването”, отбелязва Калина Вагенщайн. Така фокусът се измества върху рискови и маргинализирани групи. Целта е те едновременно да получават достъп до културно съдържание, да се изразяват чрез изкуство и да се чувстват част от някаква общност.
След началото на проект за глухи артисти, който все още продължава и е осъществен с италианско партньорство, от “Арт Офис” инициират конференция, за да преброят артистите и неправителствените организации, които се занимават с такъв тип проекти. Калина Вагенщайн уточнява, че въпросните маргинализирани групи са от всякакъв тип – хора със специфични потребности, възрастни хора, малцинствени групи, бежанци, емигранти. От срещата трябва да бъдат изведени добри примери, които да бъдат включени в пътеводител на добрите европейски практики.
Неочаквани резултати
Получава се верижна реакция – всеки се сеща за хора, занимаващи се с подобна дейност, които на свой ред се сещат за нови и нови. “За наша изненада на конференцията дойдоха повече от 50 души, представители на най-различни организации”, казва Калина Вагенщайн. Но верижната реакция продължава. “Оказа се, че в това поле работят страшно много хора. Те са не достатъчно видими и често дори не се познават помежду си. Тези проекти не са координирани. Не представляват сами по себе си общност. Поне засега”, отбелязва тя.
Но Калина Вагенщайн разказва и че често се наблюдава разделителна линия между “така нареченото високо изкуство и по-социалните артистични дейности.” Според нея продължава да се шири мнението, че ако не можеш да правиш “високо изкуство”, ходиш по фондации, събираш пари и работиш с ромски деца. В този смисъл за нея конференцията е важна и защото на нея участват артисти от ранга на Снежина Петрова, която съвсем наскоро представи спектакъла “Медея” на сцената на Античния театър в Пловдив.
По този начин концепцията на проекта се променя – първоначалната цел е била в пътеводителя да се представят повече европейски практики. Но в България има достатъчно български практики и почти няма посока на развитие, която да присъства в Европа, която да не е застъпена и тук. “Във варианта на пътеводителя, който може да бъде намерен на нашия сайт, има точно толкова европейски практики, колкото и български”, обобщава Калина Вагенщайн.
Нарастващата мрежа
Тя уточнява, че автор на изследването, представено в пътеводителя, е Василка Шишкова, която е поканена в качеството си на културен изследовател. Вече има и група във “Фейсбук”, в която участниците от конференцията, продължават да канят нови и нови хора. За Калина Вагенщайн положителната реакция към проекта говори за това, че е имало необходимост между всички тези организации да бъде направена връзка.
И все пак основният въпрос е какво следва, защото проектът е приключил с изготвянето на пътеводителя. Но мнението на Калина Вагенщайн е, че това е много полезна работа и организациите трябва да не спират да се събират на едно място и да говорят за постиженията си и за трудностите, които срещат. Така че възможност за продължение на проекта вече се търси. “Защото ние сме и потенциални публики едни на други и трябва да се познаваме. А както се разбра, това все още не е факт”, завършва тя.
Проектът е финансиран от Програма “Европа” на Столична община.