За осми пореден път фестивалът „Шарено петле“ ще зарадва Плевен с безброй куклени преживявания. От 1 до 6 юли местната публика ще се наслаждава на чудесни представления и артистични ателиета. В програмата има по нещо за както малчуганите, така и за възрастните.
Фестивалът е организиран от Община Плевен и Фондация “Арт Офис” в партньорство с Драматино-куклен театър „Иван Радоев“.
Независимо дали сте дете, родител или просто обичате магията на кукления театър – „Шарено петле“ ви очаква с отворени обятия!
Пълната програма и информация за спектаклите може да намерите на сайта на театъра.
ПРОГРАМА
Шарено петле в новините
Фестивалът “Шарено петле”, организиран от фондация “Арт Офис”, беше отразен и в руските медии. По-долу ви представяме материала на Анна Казарина за сайта “Недоросль”, пpеведен от Жаклин Рафаелова.
През юли в българския град Плевен за втори път се проведе Фестивалът на кукленото изкуство „Шарено петле”. В рамките на проекта на Съюза на театралните дейци на Руската федерация “Арт – багаж” Анна Казарина беше там, за да се запознае с модерния български театър за деца и не само за тях.
Името на фестивала е „Шарено петле“ защото преди години този символ е стоял на покрива на Плевенския куклен театър. През 1998 г. той е лишен от сградата си и е обединен с Драматичния театър „Иван Радоев“, а петлето от покрива е изпратено във витрините на Историческия музей. Дълги години, преди обединението, в Кукления театър се провежда значимият и престижен фестивал „Хора и кукли“, който показва в малкия български град куклени спектакли за възрастни от цял свят. Изглежда, че фестивалът така възпитава плевенската публика, че тя просто се нуждае от неговото възраждане.
Миналата година директорът на Драматично – куклен театър “Иван Радоев” Васил Василев решава да върне на града фестивала, но вече в нов формат, включвайки и спектакли за деца. Кметството с готовност подкрепя идеята и вече втора година програмата събира най-знаковите български спектакли, в това число и постановки на чуждестранни режисьори.
“Шарено петле” е истинска находка за тези, които искат да се запознаят с цялото многообразие на съвременния български куклен театър – форматът на фестивала в максимална степен отразява тенденциите в страната.
Програмният директор Калина Вагенщайн е събрала спектакли от различни жанрове: наред с традиционните куклени постановки, в афиша са включени и перформативна инсталация, интерактивна миниатюра, куклен мюзикъл и театрална работилница, където всеки би могъл да си направи “шарено петле”.
Напълно е оправдано подзаглавието на фестивала – “куклено изкуство за всички възрасти” – имаше спектакли, които могат да се гледат от деца, спектакли за възрастни, които се харесват и на тийнейджъри, други, които могат да се посетят от цялото семейство, което да участва в представлението.
Един от тези формати беше предложен от Мануела Саркисян в спектакъла “Приказна мисия с Чародея”, който се игра на открито. Това не е съвсем и не е само спектакъл, а по-скоро е майсторски клас по съвместно създаване на приказка и нейното представяне. Той събужда детската фантазия и позволява на зрителите заедно да се впуснат в приключение, чиито автори са самите те.
Актрисата общува с куклата – чародейка, прикрепена на кръста й, чиято задача е да открие всички изгубени истории и да ги върне обратно в приказното кралство. А за възстановяването на историите помагат децата, които се качват на сцената, за да съчинят своето парченце от историята: кой е главният герой, неговите особености, външност, кои са помощниците и враговете му, каква е неговата суперсила. Главното правило е: всичко да е оригинално и да не повтаря сюжетите на вече познати приказки.
След като историята е готова, участниците сами я изиграват на сцената. Най-активни бяха децата между 7 и 10 г .
Чрез куклата на чародейката Мануела прекрасно взаимодействаше със зрителите, успя бързо и лесно да ги заинтригува, да ги направлява и да общува с тях като с равни.
Бургаския куклен театър представи пиесата „Филифьонката, която вярваше в бедствия“ от Туве Янсон, режисирана от Петър Тодоров – рядко срещан театър за граничната възраст, когато зрителят вече не е дете, но все още не е и юноша.
РБ Историята е за това как Филифьонката губи любимата си къща със скъпоценните си чашки – нейната крепост и радост. Гледайки как стените се срутват от урагана и как чашките се чупят, тя изведнъж усеща ново чувство, което я кара да се смее за първи път – чувството, че е свободна. Това е тъжна клоунада за две актриси с пронизителна, съвсем не детска музика. Спектакълът, почти без думи, е тъмен, медитативен, с елементи от предметния театър.
Детската програма включваше и традиционни представления – истории, леки и забавни, като „Аладин и вълшебната лампа“ на Милена Мавродинова, изигран много чисто от домакините на фестивала.
А Юлия Коларова се опита да се отдалечи от класическия разказ в моноспектакъла “Грозното патенце” от Андерсен, предлагайки друга гледна точка към историята.
В пиесата няма тъга и копнеж, а много шеги и смешни ситуации, свързани с различието на героя от другите – обаче, неговата необичайност се възприема съвсем естествено от всички. Актрисата сама води голям брой кукли, а освен тях, използва и анимация.
За тийнейджъри и възрастни беше предназначен спектакъла на Веселка Кунчева „Аз, Сизиф“ по Албер Камю – философска притча, в която чрез кукли-двойници се демонстрира абсурдността на човешкия живот.
Потапящо представление, сложно и изобретателно, изпълнено с идеи и трикове.
Интересен беше и “Хронолог” на Видинския куклен театър – спектакъл, подобен на куклена анимация. Всичко се случваше на голяма маса,около която зрителите можеха да се разхождат, а актьорите в различните й части показваха с миниатюрни нелепи кукли, безцветни, сякаш от глина, етюди за екологията, старостта, самотата.
Не по-малко актуални теми бяха засегнати и в спектакъла на Столичния куклен театър „Авеню Q” – лицензирана версия на едноименния бродуейски мюзикъл, който се играе в София при пълни зали в продължение на три сезона.Това е своеобразна∅ пародия на „Улица Сезам“ – жива, саркастична и много типична история за любовта и приятелството в съвременното общество. Висококачественият, в добрия смисъл на думата, комерсиален спектакъл, блестящо се изпълнява от актьорската трупа. Куклите пеят от голямата сцена за расизма, еднополовата любов, безработицата и бедността. И всичко това – съчетано с първокласно кукловодство.
Фестивалът бе завършен от потапящата перформативна инсталация на Кристиан Бакалов „Чисто“. Частично беше възможно тя да бъде видяна още отвън – сградата на театъра беше заобиколена от опънати многоцветни панделки, блестящи на жаркото слънце. Същите тънки сатенени панделки висяха и в театъра, а сред тях се движеха участниците в инсталацията.
Асистент очаква зрителя на входа като му слага слушалки и му завързва очите. От този момент всичко се основава на тактилно взаимодействие – изпълнителят и неговите асистенти поемат функцията на манипулатори, водещи участника през лабиринтните помещения. Докосванията на топли ръце се заменят от безтегловност от всички страни, щом влезете в залата, окичена с висящи панделки. От една страна, вие сте потопени в себе си, от друга – напълно се доверявате на водача си, но в същото време вие ставате център и част от всичко наоколо – друга цветна панделка в лабиринта.
Едно от важните открития за мен беше не само програмата, съставена определено с професионализъм и голяма любов, но и самите плевенски зрители. Те бяха изключително респектирани и отзивчиви към фестивалните представления. Благодарение на кметството, всички билети бяха безплатни, издадени предварително и така гостите много ясно разбираха къде и защо са дошли, винаги запълвайки залите до краен предел. Зрителите бяха включени в процеса, реагираха енергично и емоционално дори и при по-сложните експериментални представления.
Фестивалът ще се запомни с неговото спокойствие, комфорт и общото усещане за празник, в който градът се включи всеотдайно.
“Шарено петле” 2021
За шести пореден път фестивалът „Шарено петле“ зарадва Плевен с берзброй куклени преживявания. От 14 до 18 юли местната публика се наслаждава на чудесни представления и артистични ателиета. В програмата имаше по нещо за както малчуганите, така и за възрастите, а магията на кукленото изкуство успя за докосне всеки.
Фестивалът бе организиран от Община Плевен и Фондация “Арт Офис” в партньорство с Драматино-куклен театър „Иван Радоев“. Част от независимите спектакли пътуваха благодарение на Програмата „Достъп“, финансирана от национален фонд „Култура“ и администрирана от Фондация „Арт Офис“.
“Шарено петле” 2019
От 4 до 8 юли 2019 Плевен за втори път бе домакин на кукления форум, който през миналата година силно заяви мястото си в културния календар на града.
Макар да продължава традициите на прочутия в миналото „Хора и кукли”, „Шарено петле” се старае да си създаде и свой собствен облик. Той представи част от най-добрите продукции от изминалия театрален сезон, като се стремеше да задоволи интереса на различни възрастови групи – от най-малките зрители до по-зрялата аудитория.
Въпреки че е национален по характера си, фестивалът предлага поглед и към някои тенденции в световния театър, като традиционно програмира спектакли на чужди режисьори в български трупи и представя едни от най-пътуващите в чужбина български куклени заглавия.
През тази година афишът включи 11 прояви в продължение на пет дни, като събитията се състояха в различни пространства на Драматично-куклен театър „Иван Радоев”, както и на открито пред него.
бяха са култовият мюзикъл „Авеню Кю” на Столичния куклен театър, независимите спектакли „Аз, Сизиф” и „Кокошка с брошка”, всеки от които е имал няколко десетки участия във фестивали на три континента, носителят на тазгодишната наградата „Икар” за куклено изкуство „Филифьонката, която вярваше в бедствия” по Туве Янсон, както и иновативната по форма и съдържание инсталация на Християн Бакалов PURE.
Най-малките зрители с интерес се включиха в интерактивни представления и ателиета за изработка на кукли.
