В следващите години в България предстоят няколко важни международни събития: през 2017 г. Варна ще бъде Европейска младежка столица, през 2018 г. страната ни ще бъде домакин на Председателството на Съвета на ЕС, като основната част от събитията ще се състоят в София, която ще е и Европейска столица на спорта, а през 2019 г. Пловдив ще бъде Европейска столица на културата.
Всички те имат значимо културно измерение и съпътстващи културни програми, а в тях независимият сектор има своя съществена роля, тъй като притежава силен иновативен потенциал и възможности за комуникация с европейски публики. Въпреки че всяко едно от тези събития е ангажимент основно на общината, в която ще се състои, те всички ще представят България на международната сцена. Това поставя особено предизвикателство пред страната, както и необходимост от сътрудничество между общините с оглед подготовката на качествени и атрактивни културни програми.
Проектът на Арт Офис “Разработване на механизъм за сътрудничество между общините и независимия артистичен сектор в светлината на добри европейски практики”, финансиран от Столична община по Програма Европа 2016, има за цел подобряване на комуникацията между общините, както и между тях и независимия артистичен сектор.
В рамките на проекта бе осъществено проучване на част от съществуващите общински програми Култура, техните проблеми, предизвикателствата пред тях, както и възможностите за сътрудничество помежду им, с цел постигане на устойчиво развитие на културата на местно ниво. Обхванати бяха общините Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София, Шумен. Всички те бяха кандидати за Европейска столица на културата и основно предизвикателство пред тях в момента е да превърнат конкурентните си взаимоотношения в партньорски, с оглед предстоящата подготовка на значимите международни домакинства на България.
Един от възможните механизми за такова партньорство включва общинските инструменти за конкурсна подкрепа на проекти в областта на културата.
Изследването бе проведено в периода юни – септември 2016 г. и включи документално проучване върху общински стратегии за развитие на културата, общински планове за развитие, апликации за Европейска столица на културата, общински културни календари, Правилници и регламенти на общински програми Култура, резултати от сесии по общинските програми за периода 2014 – 2016 г., анализи и изследвания върху общински културни политики, материали в местни и национални медии. В допълнение бяха проведени общо 23 интервюта с представители на местните власти и независимия артистичен сектор във всичките 8 общини.
Изводите показват, че тези програми играят съществена роля за разнообразяването и обогатяването на културния живот на местно ниво, като насърчават иновативността и качеството, допринасят за развитието на конкуренция, но същевременно и за прозрачност при разпределянето на публичните средства за култура; стимулират местни творци и организации.
От друга страна, много от проучените програми имат сходни проблеми, за които биха могли да бъдат търсени общи решения. Част от тях включват:
– Липса на регулярни контакти с останалите общински, национални и европейски програми и финансиращи инструменти в областта на изкуството и културата. Тази своеобразна изолация има най-малко два съществени аспекта: териториален (повечето програми допускат само кандидати с адресна регистрация на територията на съответната община) и тематичен (липсва съобразяване с темите и приоритетите на други съществуващи програми, което води до припокриване на грантови схеми или до липса на подкрепа за специфични дейности, като например изследвания в областта на културата или повишаване на капацитета на неправителствените организации, както по отношение на писането и изпълнението на проекти с културна насоченост, така и във връзка със собствените им професионални умения). Друг значим аспект е недостатъчната връзка с останалите обществени сектори: образование, наука, младежки и социални дейности, интеграция и др.
– Липса на ясен регламент при определяне на бюджетите на отделните програми. В момента те варират между 20 000 лв (за 2016-та за Велико Търново) и 1,5 милиона лв (за София). Възможностите за осигуряване на допълнителни приходоизточници, отвъд общинската субсидия, са крайно ограничени или не напълно използвани.
– Въпроси изникват и в процеса на оценяване, както и при съставяне на експертните комисии. В много случаи тези комисии са съставени предимно от представители на Общински съвет или общинска администрация. Независимите експерти рядко са преобладаващо мнозинство в тези комисии. Позитивно изключение от общата тенденция са София и Варна, където оценката се осъществява предимно от външни експерти.
– Недостатъчен административен капацитет на кандидатите, както и на експертите в отделните общини.
– Недостатъчна публичност и прозрачност, както в процеса на кандидатстване и оценяване, така и в процеса на последваща популяризация и разгласа на резултатите от подкрепените проекти.
Като генерален проблем пред бъдещата дейност на тези програми се очерта липсата на устойчивост по отношение развитието на отделните културни организации, тенденции и публики на местно ниво, главно поради едногодишния времеви хоризонт и оскъдното (ако въобще е предвидено) финансиране за административни разходи.
В рамките на проекта, от 16 до 18 септември 2016 г. бе проведена конференция в София на тема “Общините и независимият артистичен сектор: възможни съ/трудничества”. На нея присъстваха повече от 50 представители на общински администрации, общински съветници и артисти от осемте обхванати града. В седем работни сесии бяха обсъдени няколко посоки за преодоляване на идентифицираните проблеми:
– Осигуряване на възможности за вътрешна мобилност в страната на творци и културни продукти;
– Създаване на приоритет “Национални копродукции” в рамките на общинските програми, който да позволява разработването на съвместни проекти между творци от различни общини;
– Изграждане на обща платформа за популяризация и комуникация на програмите, както и на резултатите от тях.
Тези мерки представляват първа стъпка към изграждането на трайни сътрудничества между общините с оглед осигуряването на устойчиво развитие на културния сектор на местно ниво.
Сред реалните резултати на конференцията бяха обсъждането на конкретни инициативи – съществуващи или нововъзникващи, които да се случват в два или повече града; разискването на ясни стъпки за работа на местните администрации с независимия културен сектор, като се отчитат нуждите и възможностите и на двете страни, както и заявената готовност от страна на някои представените градове да домакинстват нови подобни срещи, с цел диалогът да продължи.
Общото впечатление бе, че процесът е изключително полезен и ще доведе до развитие на механизмите за подкрепа и създаване на културно съдържание, като в същото време подпомогне контактите между общините, включително и на личностно ниво – между експертите, натоварени с изпълнение на аналогични проекти и програми.
Такова сътрудничество е важна предпоставка за подготовката на качествен културен афиш за предстоящите през следващите три години значими международни прояви в България.
