Резюме от конференцията "Артисти, пътища, сцени...творческа мобилност и разпространение"

Артисти, пътища, сцени.... –
Творческа мобилност и разпространение

Конференцията, посветена на проблемите на творческата мобилност и разпространението на изпълнителските изкуства в България и чужбина - София, 23-24 април – е организирана от Фондация „Арт Офис” в партньорство с Държавния културен институт към Министъра на външните работи и Националния Фонд „Култура” и със съдействието на Гьоте – институт България.

Явор Койнаков от Държавния културен институт въведе в темитe: творческата мобилност (трансгранична) като елемент от културната политика и културната дипломация на страната за представяне на нейния образ, обмен на културни ценности и постижения; разпространението на изпълнителски изкуства. Обхват: вътрешен пазар, регионално ниво, европейско ниво, интернационално ниво. Смяна на приоритетите след приемането ни в Европейския съюз. Пренасочване на вниманието на Европейския съюз: от разширената общност навън към глобалния свят.

Първата сесия „Разпространение” започна с представянето на Фондация „Арт Офис” от нейния директор Калина Вагенщайн – проекти, реализации, идентифицирани проблеми. Агенция за промоция и разпространение на готов сценичен продукт и платформа за подкрепа на независими проекти и млади артисти; консултантски център, предоставящ информация на всички заинтересовани страни (свързващо звено) и обучителна структура, предлагаща специфични семинари за артисти и мениджъри, „Арт Офис” в проучване на контекста идентифицира слабите места в разпространението и реализацията на сценичните продукти – същите, които се откроиха в други представяния и по време на дискусията – и предлага професионални посреднически услуги именно в тази посока.

Панел „Политики”.Основни моменти от доклада на Димитър Чернев „Театърът и неговото разпространение: практики в Министерството на културата” (MK):
- Липсва стратегия за подкрепа на разпространение на изпълнителските изкуства; главното внимание е насочено към създаването на творбата. Разпространението е оставено на волята на директорите на културните институти. Няма система от стимули и санкции, които да активизират усилията им в тази посока, да превърнат в част от професионалните им задължения максималната публична реализация на вече създаденото.
- Твърде развита инфраструктура на театралната система в България: 43 държавни театъра, 11 общински и над 100 частни театрални формации. Държавните и общинските действат непрекъснато, около двайсетина от другите – също, останалите циклично. Много формации се събират само за един проект.
- Свръхпроизводство на спектакли. 800 премиери годишно: 230-250 в държавните драматични, куклени и драматично-куклени театри; около 40 в общинските; поне 500 в частните. Сред причините са малкият театрален пазар; отсъствието на концептуално подготвени и практически действащи мениджъри и импресарии; отсъствието на интерес и отговорност към финансовата и публична резултатност на вложените в сценичния продукт финансови и човешки ресурси.
- Отсъствие на класическата практика на импресарско-мениджърски центрове. Мениджмънтът не следва концептуален модел, а е сбор от съществували в страната традиционни практики и заемки от по-нов европейски опит.
- Разбити стереотипи на рекламата по телевизията. Не критикът е „агент на зрителите”, а документалният репортаж от спектакъла и среща с най-известните лица от творческия екип.
- Организационно взаимодействие между държавните театри: „бартер с облекчени условия”.
- В сесиите за подкрепа на проекти за театрална дейност на МК съществува модул за подпомагане разпространението на спектакли, оценени от конкурсната комисия като национална ценност. Те получават средства, за да организират турнета из страната. На същия принцип или по линия на целеви програми се подпомага и пътуването на отделни спектакли в чужбина – по-често на престижен театрален форум, по-рядко като част от културна програма по междуправителствени спогодби.
- Спектакли се разпространяват и чрез театралните фестивали: годишно 8-10 на драматичния театър и 5-7 на куклено-детския. Повечето нямат характерна идентичност, а са по-скоро седмица или десетдневка на интензивни гастроли. Многото театрални фестивали е дискусионен от гледна точка на естетиката, но финансово аргументиран въпрос.

Панел „Гледни точки”, дискусия с участие на заинтересованите страни: артисти/изпълнители, мениджъри/продуценти, фестивали/приемащи сцени.
Тук се откроиха сходни на горните констатации, най-често формулирани като липси, въпроси и предложения към държавните институции:
- защо се залага на свръхпроизводството на нови спектакли, преди да са реализирани изцяло съществуващите; защо министерството не създаде механизми за разпространение и стимулиране, защо не се създаде мрежа (съществува не система, а автономни звена, които зависят от местни величия, прекъсната е връзката, моделът е социалистически, сгрешен, обсъжданията на проблемите не водят до създаване на политики, държавата не поддържа инфраструктурата), идеалистична е „свръхвярата", че театралните директори сами ще се справят; защо държавните театри да не приемат свободно чужди постановки, бартерният принцип е голямо облекчение, работи добре за извънстоличните сцени, но не и за софийските (с малки изключения);
- цената на театъра се оказва изключително висока, държавата влага огромни средства, много спектакли, малко грижа за пазарната им реализация, няма конкуренция;
- липсва интерес към разпространението и рекламирането на културния продукт, липсват подготвени кадри за това; необходима е промяна на финансовата политика, още при формиране на бюджетите да се планират средства за разпространение и реклама; липсва информация при гастролите на извънстоличните театри в София.
- дали администрацията прави ясно разграничение между развлечение и продукти, заслужаващи финансиране;
- проблемът публика:
• по отношение на ефективността (свързване на стойност, печалба, публика) - спектакъл с капацитет 40-50 души публика не е ефективен.
• по отношение възпитаване на публиката, изграждане на навици и разбиране още от ранна възраст, ролята на образователната система, училището и семейството; защо липсват семейни спектакли;
• слаб интерес към развитие на нови публики (щастливо изключение е упоритото изграждане на разбиране и вкус към съвременния танц и движенческия театър с качествените образци, представени на Варненския фестивал с помощта на Британския съвет и Про Хелвеция, също в Червената къща);
• не се мисли специално за привличане на ученическата публика;
• свързаност между качество и публика, публиката се възпитава не със заклинания, а с качествени, но комуникативни продукции;
• проблемът с дефинициите, етикетите на видовете изкуство и очакванията на публиката;
- изучаване на дисциплината мениджмънт в сценичните изкуства;
- темата за критиката, пресата, публичния дебат;
- пример за добра практика:опитът на Варненския театрален фестивал като рамка с ресурси; констатация и пожелание от тяхна страна: преносимостта да се предвижда още при замислянето и подготвянето на спектакъла.

За заключение на дискусията подхожда направеното образно сравнение, че ако постановките не обикалят страната, състоянието е като на организъм без кръвообращение.

Сесия „Мобилност” тръгна с припомняне на съдържанието на тематичните раздели: разпространение (мислено като търговско), творческа мобилност (извън границите, не като пазарен модел, а възможност за твореца да се изрази пред други и условие за творческо развитие), политики за мобилност (за представяне на културата ни в чужбина).
Представяне на програми за мобилност и изследвания на проблема:
- Обхватът на програмата за мобилност на Европейската културна фондация съдържа неизползвани възможности. Информация и условия за кандидатстване на уебстраницата www. eurocult.org, oнлайн мрежа на участвалите в програма STEP Beyond с адрес: http://www.rhiz.eu/
- Изследване на IFACCA (Международна федерация на Съветите по изкуства и Агенциите по култура) от края на 2004 обобщава резултатите от проучване на програми, подпомагащи презграничното движение на артисти – политики и стратегии за международна артистична мобилност. Извежда дефиниции, типологии и добри практики. www.ifacca.org/files/artistsmobilityreport.pdf
- Програма за културни контакти „Мобилност” на Национален фонд „Култура”, поема само пътните разноски на конкурсна основа. Разпределение на средствата: 80% за български творци в чужбина, 20% за чужди мениджъри в България, програматори, най-често за фестивали и творчески форуми.
Допълнение: вече има програма „Култура” към Столична община, един от приоритетите й е мобилност. http://ncf.bg/?page_id=79
- Изследване на ЕRICArts Institute от октомври 2008 по поръчка на Европейската комисия. Докладът Mobility Matters е на сайта на ЕК, Дирекция „Култура и образование” – полезен при създаване на нови схеми и програми за мобилност. http://ec.europa.eu/culture/key-documents/doc/ericarts/final_report_ERICarts.pdf
- Изследване на Заплахи пред мобилността на изпълнителските изкуства в Европа и възможни решения, финансирано от Европейската комисия в рамките на Европейската година на трудовата мобилност през 2006 и осъществено в сътрудничество на европейски организации като IETM (Международна мрежа за съвременни изпълнителски изкуства). Съдържа практически указания и посочва възможни краткосрочни решения в четири проблематични области: визови режими и разрешителни за работа; социално осигуряване; данъчно облагане; авторски права. http://www.pearle.ws/mobilehome/Impediments%20to%20mobility_study_March2007.pdf

Някои от посоките, в които се разгърна последвалата дискусия:
- изтъкване на социалната роля на мобилността в Европа като фактор за социално сцепление;
- мобилността, въпрос на лична мотивация; вътрешна мобилност; ползата от споделената информация;
- независимият сектор не е равнопоставен в България;
- как се вижда резултатността – положителните ефекти обикновено не се проявят веднага, въпрос на натрупване;
- трудното отчитане, все пак да бъде не само по фактури, а и по съдържание – критериите за отпускане да се обвързват с условия. Отчетите да съдържат анализи на средата, срещнати затруднения;
- закостеняла културна политика при подбора какво изнасяме навън;
- няма система, ясни критерии и установена рамка за подпомагане на мобилността от културните центрове в чужбина;
- липса на цялостна държавна политика за насърчаване на мобилността.

Трета сесия – Политики за разпространение на мобилност
Изследването на европейски модели за износ на национална култура, изготвено от Арт Офис и финансирано от Национален Фонд “Култура”, е фокусирано върху политиките на шест страни: Швейцария, Холандия, Германия, Ирландия, Швейцария, Великобритания. Изследването ще бъде публикувано допълнително.

Людмила Димитрова, директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи, очерта неговата мисия: да подкрепя външнополитическата програма на българското правителство с инструментите на културната дипломация, да утвърждава положителния образ на България. Тя сподели по-общи размисли за артистичната мобилност и убеденост, че културата не бива да се превръща в музейна ценност. Не да се отказваме от културното наследство, а да го проектираме в друга среда и друго време, за да променим и собствения си поглед към него.

Общото в представянето на работата в тази насока на Ирландското посолство (от посланик Джефри Кийтинг), Чешкия културен център (от директора Михаел Велнер-Поспишил) и Гьоте-институт (от директора Рудолф Барч) в София, както и в опита, споделен от Ева Бек, посолство на Кралство Норвегия, Бенедикт Контамен, директор на Френския културен институт, и Александра Михалска, и.д. Директор на Полския институт, е разчупване на традиционните представи, отвореност към съвременната култура, динамично гъвкаво търсене на разнообразни форми в диалог с българската публика с подчертано внимание към младежката аудитория.

В дискусията след това някак неизбежно се наложи сравнение с работата на български културни центрове в чужбина и с български представителства на международни организации (съвсем не в тяхна полза), подчерта се некомуникативността, когато искаме да представим себе си.
- Откроен беше разрив между сковаността на официалната културна политика, съсредоточена върху традиционно представяне на културното наследство и фолклор в чужбина, и развиващата се съвременна българска арт сцена.
- Какъв образ на страната искаме да представим на другите и по какъв начин. Как да се промени начинът на представяне на България, не само като страна на древна култура, а като модел на активни и динамични млади творци, как да изнасяме конкуретноспособен културен продукт.
- За необходимостта от нови приоритети, да се скъса с европоцентричността. Ако наистина сред приоритетите е развиване на връзките между Европейския съюз и държавите от Черноморския регион, по какъв начин това намира конкретен израз.
- Липса на координираност и обща стратегия между различните институции, които представят българската култура в чужбина.
- Скъсване с политиката на пропаганда и преминаване към политика на общуване и комуникация.
- Културната дипломация да е много по-нюансирана, как да се постига равновесие между официалната политика и съвременната култура, която има амбицията да е отворена, откровена и критикуваща.
- С изчерпване на първоначалното любопитство към страната след приемането ни в Европейския съюз настана време за търсене на истински контакти и срещи на работно ниво за съвместни проекти, партньорство в правене на култура. Не просто износ на готов културен продукт.

Финално обобщение: да бъдем по-смели във вписването си в интереса на другите и с по-голямо самочувствие. Така вероятно ще отговорим и на въпроса какъв искаме да е образът на България през ХХІ век.